Трогателно до сълзи! Вижте как оцелява един самотен старец в България05:17

  • 96,621 views

Хайдушки времена за старците на България от Гeнка Маркова

БЪЛГАРСКИТЕ старци – ако не всички те, то голяма част от тях, особено тези, които живеят на село, заспиват здраво оключени, по възможност – и зарешетени, и пак по възможност – въоръжени. Кой с каквото оръжие има – ножове, брадви, мотики, в краен случай – тояги.

Пазят се от неканени гости, от крадци, които за едните пет лева са готови да изнасилват, да пребиват, да убиват дори. Сутрин оцелелите имат обичая да се проверяват – дало ли е днес селото им курбан на крадците, или са се отървали без щети и жертви. И така – всяка божа сутрин, докато Бог ги прибере. А крадци по селата – с лопати да ги събираш. Същото не може да се каже за численото присъствие на полицията. Нито денем, нощем пък хич. Няма ден, в който да не се набодете на съобщения от типа: пребиха и ограбиха старец, изнасилиха и ограбиха възрастна жена, взеха пенсиите на самотни старци. „Брат ми го убиха, самотен беше. И да е викал, те са двама души, надвили са го. Изкъртили вратата с кирка. Той се е събудил и е викал за помощ, ама кой да чуе… Ето и аз сама живея. Отидох и видях, че е проснат на входа, а мотиката – върху него.

Те с мотика са го трепали, с балтия са го довършили…“ Или това: „Старецът е убит от четирима крадци, които се надявали да открият у него пари. Когато това не се случило, те го пребили до смърт от гняв, завързали го и избягали.“ Ей такива са разказите на самотните старци по селата. Животът ги е научил, че няма на кого да разчитат.

Ако не успеят сами да се опазят (а откъде сили за това), никой няма да се втурне да им помогне. Стане ли беля в селото и не хванат крадците и убийците скоро, знаят, ще се повтори и потрети. Докато не остане къща опразнена, старец – непребит, старица – непоругана и неограбена. Хайдушки времена.

Без правила, без ред, без закон, без власт. Оцеляват единици. Късметлиите, на които имането (железен креват, пръскачка, стар казан за ракия, скътани пари за погребение) оцелява, са единици. Има села, опоскани до гвоздей.

Държавата – и властта изобщо – дотолкова е запленена от собствените си проблеми, та дори не е разбрала за терора, който всеки ден се случва в българското село. Или може би много преди Бог да е решил, държавата е прежалила своите старци.

Оставени и без друго да живеят унизително последните години от живота си заради мизерните им пенсии, та към това е прибавен и тормозът да не се събудят сутрин, защото крадци са разбили и поругали дома им, пребили са до смърт и тях самите.

Сайтът не носи отговорност за коментарите, който се публикуват от нашите читатели !

Enjoyed this video?
"No Thanks. Please Close This Box!"